Обзор на статистиката на еврозоната. Статистически данни, представени с кратко обяснение, в лесен за споделяне формат

Юни 2021 г.

Темпът на спестяване почти се е удвоил, достигайки 25%.

Сегашната криза с коронавируса (COVID-19) се характеризира с многобройни безпрецедентни ограничения, наложени на хората и икономическата им дейност, така че да се ограничи местното и глобалното разпространение на вируса.

Доходите и спестяванията са два показателя, които отразяват икономическото състояние на домакинствата. Те се използват, за да добием по-задълбочена представа за въздействието на COVID-19 върху домакинствата и тяхното поведение.

Динамиката на доходите и спестяванията е сходна в еврозоната преди кризата с COVID-19 (вижте Графика 1), но през 2020 г. става видимо въздействието на кризата върху тази динамика. Въпреки че е обичайно доходите на домакинствата да намаляват по време на класическа икономическа криза, мерките за подкрепа, приложени от националните правителства в еврозоната през 2020 г. смекчават спада в доходите на домакинствата и те остават като цяло относително стабилни. Същевременно се наблюдава силно увеличение на спестяванията, обусловено от наложените от правителствата ограничения, които засягат възможностите на гражданите да правят разходи.

Графика 1. Индекси на доходите и спестяванията на домакинствата в еврозоната
Тримесечни данни, брутна стойност, сезонно изгладени (Индекси за четвъртото тримесечие на 2016 г. = 100)

Доходи Спестявания

В резултат на това темпът на спестяване е нараснал почти двойно, достигайки 25% от доходите през второто тримесечие на 2020 г. спрямо 12–13% преди 2020 г. (вижте Графика 2). Темпът на спестяване е среден за еврозоната и може да варира значително между отделните държави в нея. Като цяло, с развитието на кризата с COVID-19 и съответните правителствени мерки, през 2020 г. темпът на спестяване се отличава със значително вариране между тримесечията. Той е доста по-висок през 2020 г. отколкото през четвъртото тримесечие на 2019 г. През първото и второто тримесечие на 2020 г. нараства съответно с 4 и 12 процентни пункта спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Така темпът на спестяване почти се удвоява до 25% от четвъртото тримесечие на 2019 г. до второто тримесечие на 2020 г.

Темпът на спестяване е 18% през третото тримесечие на 2020 г., а през четвъртото тримесечие нараства до 20%. Темпът през четвъртото тримесечие на 2020 г. е със 7 процентни пункта по-висок от същото тримесечие през 2019 г .

Графика 2. Темп на спестяване – динамика
Брутни стойности, сезонно изгладени (процент от дохода)

Макар нарастване на спестяванията да не е нетипично явление по време на криза, мащабът на това увеличение е необичаен. Той се дължи на натрупването на средства поради ограниченията върху генериращите разходи дейности (принудително спестяване). Както показва Графика 3, през второто тримесечие на 2020 г. на принудителните спестявания се дължи нарастването с 13 процентни пункта на темпа на спестяване на домакинствата спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Това е десет пъти повече в процентни пунктове от приноса на буферните спестявания.

Графика 3. Двигатели на темпа на спестяване на домакинствата по време на COVID-19
Промяна в доходите спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. (процентни пунктове)

Принудителни спестявания Буферни спестявания Други ефекти

Източници: Евростат, оценки на ЕЦБ, Икономически бюлетин, брой 6, 2020 г.

Секторът на домакинствата обхваща физически лица или групи физически лица, които са не само потребители, но и предприемачи (например еднолични търговци и сдружения). В него са включени и организациите с нестопанска цел, обслужващи домакинствата като например църкви, благотворителни организации и профсъюзи. Те се отчитат заедно с домакинствата.

Спестявания на домакинствата представляват всички спестявания на сектора на домакинствата в националните сметки. Стойността им се получава, като се извадят разходите за индивидуално потребление от разполагаемия докох да домакинствата и се внесат корекции за нетните промени в пенсионните права.

Разходи за индивидуално потребление на домакинствата са действителните и условните крайни разходи за закупуване на отделни стоки и услуги. Тук се включват и разходите при продажба на отделни стоки и услуги на цени, които не са икономически значими.

Доход означава разполагаем доход и се състои от доход от заетост и от дейност на некорпоративни предприятия, плюс доход от лихви, дивиденти и социални помощи минус плащания по данък върху дохода, лихви и социалноосигурителни вноски.

Данните, използвани в Графика 1, се основават на текущи цени, които са номинални стойности за отчетния период. Номиналните стойности са цени, които не са коригирани спрямо инфлацията.

Данните, използвани в Графика 1 и Графика 2, са календарно и сезонно изгладени. Изглаждането има за цел да оцени и елиминира сезонните ефекти от динамичните редове, така че да се премахнат сезонните колебания. Пример за сезонно колебание е нарастването на потреблението по време на коледните празници.

Данните, използвани в Графика 3, са изчислени посредством вътрешен модел за всички тримесечия според Икономически бюлетин на ЕЦБ, брой 6, 2020 г. Очакваният темп на безработица обичайно е свързан с темпа на спестяване. Затова буферните спестявания могат да се прогнозират въз основа на данните/оценките за безработицата. Все пак най-голямата част от вече регистрираните спестявания надвишава значително тази сума поради безпрецедентното принудително свиване на потреблението поради ограниченията заради COVID-19. Тази част наричаме „принудителни спестявания“. В използвания модел зависимата променлива е темпът на спестяване, а обяснителните променливи са очакванията на домакинствата за безработицата, очакваният прираст на доходите на домакинствата, коефициентът на отложено финансово богатство на домакинствата и кредитните условия за домакинствата.

Научете повече за спестяванията и доходите на домакинствата:

„COVID-19 и нарастването на спестяванията на домакинствата – буферни или принудителни?“Икономически бюлетин, брой 6, ЕЦБ, 2020 г.

ЕЦБ – Секторни сметки

Тримесечни финансови сметки, национални и на еврозоната – доклад за качеството, 2020 г.

Евростат – Изследвания и методология – сезонно изглаждане

Европейска система от сметки – ЕСС 2010

Евростат – речник на ЕСС 2010

Евростат – концепции на ЕСС 2010

Данни за финансовите спестявания и доходите на домакинствата вижте в Хранилището на статистически данни на ЕЦБ.

Всички статистически редове, използвани в настоящата статия, можете да намерите в наличния за изтегляне файл в края.

Допълнителна информация

Буферни спестявания и предпазно богатство

Спестявания и инвестиционно поведение в еврозоната

ОИСР – Какво представляват финансовите сметки